Растете или изрязвайте: прическата като философия

2023 Автор: Jessica James | [email protected]. Последно модифициран: 2023-08-03 16:10

Журналистката Дария Королкова - за нейните експерименти с коса.

Като дете имах дълга коса. Мразех ги. Аз зап-ле-та-ли. Поне 20 минути. Сресване, разделяне на нишки. Първо, две тънки пигтейли отстрани, след това бяха свързани в обща плитка отзад, след това беше усукана на кок в горната част на главата. Все още помня това чувство на стегнат възел. Но нямаше избор. Смяташе се за правилно да мия косата си веднъж седмично: аз самият не можех сам да измия този масив, така че до 10 години майка ми беше отговорна за гривата ми: два пъти шампоан, след това го разтривайте с гребен (балсами за коса се появиха много по-късно). След това суха: 3 часа, не по-малко. Трябва ли да обяснявам защо сънувах прическа?

Родителите бяха категорични: момичето трябва да е с дълга коса. Мама беше сигурна, че не разбирам щастието си: има толкова много вариации на стила! Можете да къдрите с маша, можете да направите опашка, две опашки, можете да степвате, ниско или високо. Мечтаех само за едно: косата ми да спре да изяжда времето, което можех да прекарам по различен начин.

Молех, умолявах за договор: ако завърша основно училище с всички оценки, ще ме отведат да се подстрижа. Точно напред имаше преместване и ново училище, исках да дойда там с модерна прическа. Направих го.

На сутринта на 31 май майка ми ме заведе в салон за красота и ме помоли да се подстрижа „като Мирей Матийо“.

Спомням си каква музика ми се стори звукът на тракащи ножици. Сякаш във видео с забавен каданс, първото къдрене откъсна по-голямата част и падна на пода. Бях щастлив.

Уловът беше разкрит няколко дни по-късно. Оказва се, че прическата трябва да бъде … оформена. Имам естествено пореста, груба, непокорна коса, която естествено прилича на гнездо на врана. Когато дължината достигна талията, не беше очевидно: те се изправиха под собственото си тегло и веднага щом ме подстригаха, характерът на нишките се прояви напълно. Сякаш въоръжени с мотото „Където искам - там се придържам“, те започнаха бунт още в първия дъждовен ден.

Втората изненада беше необходимостта да измиете косата си поне 2 дни по-късно на третата: ако при гладка прическа чистотата на косата не повлия толкова много на цялостния външен вид, тогава подстригването загуби формата си и увисна веднага щом корените се омазнят. Нека си спомним, че бях тийнейджър, пубертетът цъфтеше с пищен цвят и мастните жлези полудяха: имах малко акне, мазна коса на втория ден след измиване.

Моята сутрин сега започна час по-рано, ако не се наложи да измивам косата си (този път пропилях стилизиране със стари, лошо загряти щипки за коса), или час и половина по-рано, ако и аз трябваше да се измия. След една година се отказах и реших да го отгледам. Завързах опашката си и отидох: защо не оцених щастието си?

Косата за щастие нараства бързо и на 15-годишна възраст достига лопатките. И мислите ли, че както бях планирал, взех разноцветни ластици и весело изплетох копнела опашка сутрин? Без значение как е.

С опашка изглеждах като младеж на фона на мои връстници, които въртяха Вавилон, слагаха бретон или носеха модерни прически.

Опашката ми изглеждаше скучна, скучна и страшна: с тесен, удължен овал на лицето ми се наложи да събера косата си и от нищото в средата на лицето ми се настани голям национален нос, очите станаха малки като прасенца и брадичката придоби неподходяща масивност. Момчета се бяха вторачили в приятелки, аз бях невидима и страшно страдах.

Отидох при фризьора и направих модерен „къс боб на крак“. На практика обръснат тил, шапка коса на короната и изтънени бретончета: беше невероятно за мен. С тази прическа изживях първата си любов, трагична раздяла, завършване на училище и по подразбиране през 98г. И тогава ми омръзна. Прическата не изискваше стилизиране, но изведнъж я пожелах. Три години мъчения и подмятания, когато подстригването вече не е подстригване, но не и нова прическа, ми се сториха като плащане за бъдещ успех. Нараснах го до раменете си, научих се да използвам мус за обем и восък, за да подчертая направления, и си намерих работа в лъскаво списание. Млад и неопитен, страшно се страхувах да изглеждам като издънка. Каква непоносима мизерия имам на главата си! Аз съм като баба! Аз съм анти-секс! Спешно ми трябва нещо готино!

Първият готин, който не можах да оставя и отрязах. Втората готина изискваше рязане веднъж на 3 седмици, в противен случай ще загуби формата си. Третият готин беше толкова готин, че нямаше какво повече да се реже: дължината на косата на главата ми беше поне 3 см.

Половин година ме измъчваха: буквално го „избърсах с парцал и отидох!“И всички казват, казват, готино си решил! 3 см се превърнаха в 5, след това в 7 … и здравей, гнездо на врана. Да отсече или да расте? Ха. Боя! Бях червен, син, лилав, „пера“, бяло-червен, модерен махагонов оттенък и косата ми растеше и растеше. Докато един ден не реших да ги боядисам в стилен „тъмен шоколад“. В къщи, разбира се. Самият, разбира се. Нанасях боята добре, равномерно. Седях точно 30 минути на таймера. И тя откри, че водата е спряна. Всичко. В общи линии. След като навих кърпа на главата си, се втурнах към магазина с бърз крик и си купих вода за пиене. По някакъв начин отмих боята и станах Киса Воробянинов: радикално черен цвят с лек зелен оттенък.

Опитвайки се да се сприятеля с нов образ, изтърпях три месеца, след което изрязах целия този позор за дяволската баба.

Решението беше взето: отглеждам собствени цветове и довършвам експерименти.

Всъщност мисля, че целият този тормоз няма нищо общо с „смяна на косата - промяна на живота ви“. Става въпрос за поемане на контрол над живота ви. Тя, нашият живот, е твърде непредсказуема и твърде малко (честно казано) зависи от нас. И когато безпокойството достигне критична точка, вие потвърждавате: мога. Тук взимам и режа. Аз го контролирам, той е в моята власт. Анализирах всичките си радикални трансформации и се уверих: да, в емоционално бурни периоди се подстригвам, а в спокойни периоди спокойно си отглеждам косата. Така че прическата ми може да бъде определена точно как се справям. Докато не приличам на войничката Джейн, всичко върви по план.